Таекуондо е основано на древния код за идеален гражданин, защитаван от най-първите таекуондисти: родолюбие,  синовна почит, чест и почтеност, кураж в битката и справедливост при употребата на сила. Практикуващите таекуондо днес се стремят към същите тези идеали. Чрез физически упражнения те се опитват да постигнат хармония на тялото и съзнанието, неукротима сила на духа

Дори и при бързото си модернизиране, таекуондо се развива под традиционната Конфуцуанска идеология за уважение към ритуала, човешките отношения, и правилното поведение. Таоистката и Будистката философия също повлияват таекуондо. Будистката философия подчертава търсенето на естетичен живот и самоусъвършенстване, докато Таоистката философия осигурява начин за по-дълбоко разбиране на техниките и тренировката като подчертава природните принципи.

“Тао” или “До” в таекуондо е трудно да се обясни. Най-общо “До” е правилния начин да се извърши нещо. Когато тялото се движи естествено според дадената ситуация, казваме, че се е овладяло дадено умение. В таекуондо, когато движенията се изпълняват според нуждите на дадената ситуация, казваме, че практикуващият е изпитал момент на хармония между себе си и опонента. По този начин ние не виждаме противника си като враг, а по скоро като потенциален посредник за създаване на шедьовър, точно както скулптора не вижда само парче камък, а по-скоро творба на изкуството, чакаща да бъде освободена.

Когато се подхожда по този начин, таекуондо е изпълнено с потенциални философски и образователни ценности. Момента за правилното действие е изключително важен, не само заради факта, че в този момент нечия техника и дух са правилни, но и защото в този момент сме навлезли в нивото на “До”.

Когато човек изпитва тази хармония постоянно, сякаш вратите на по-високо разбиране се отварят пред него и в тези моменти ни се струва, че няма нищо невъзможно.